УНИКАЛНИЯТ ШАНС ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Господ да прости починалия патриарх Максим и да упокои душата му!

С извървяването на последния земен път на патриарха се случиха доста и много интересни събития, които не убягнаха на начетените вярващи люде в лоното на Българската православна църква. Бяха заговорени и обговорени множество въпроси, отнасящи се до бъдещето на родната православна общност. Уникалният шанс, за който тук става накратко въпрос е не самата кончина на патриарха, а представлява възможността вярващите да се огледат около себе си и се вгледат в делата на представителите на висшия клир, за да разпознаят правилно ситуацията, която освен че е изключително напрегната, поради нарастналия медиен интерес към църквата, така и да прозрат намеренията на личности и групи от личности, стоящи до голяма степен извън църковната общност, но мълчаливо заявяващи интерес към оказване на влияние за бъдещото развитие на процесите в нашата религиозна общност в своя лична полза. Със съжаление ще трябва да отбележим, че тенденциите, на които станахме свидетели са по-скоро тревожни, отколкото радостни.

Фактът на кончината на патриарха се превърна в едно, метафорично казано, отваряне на кутията на Пандора, откъдето изскочиха греховни злини - човешки желания, страсти и личен егоизъм. Времето, в което живеем без съмнение е по-интензивно и по-прозрачно в сравнение с това на 70-те години на миналия век. В библейския смисъл на думата, че нищо не може да остане скрито, имаме усещането, че сбъдването на това послание се изпълнява дори прекалено бързо, което от своя страна води до пренасищане на вярващите с информация. От там насетне се получава едно състояние на заситеност на сетивата на хората и тяхното безразличие към случващото се. Това е и трудността, в която вярващите по-мъчно могат да разпознават знаковите събития, случващи се в тяхното обкръжение.

Уникалният шанс, който Господ допусна до Неговите верни е, просто да се вслушат в гласа на Бога и да установят колко погрешно е да се обожествяват и идологизират личностите от йерархията на църквата. Тревожните тенденции, които хората, чувствителни към подозрителни явления във висшия клир долавят не са безпочвени. Нещо повече, в момента са ясно очертани и по-видни от всякога. За жалост не са много вярващите, които успяват да отворят уши и очи и да разпознаят правия път за изхода от кризата, в която се намира човешката страна на Българската православна църква, като се започне от кадровите, финансовите и всички останали технически въпроси, свързани със служението на Бога. Основен въпрос, който дори е по-важен - въпросът за съвестта като обвивка на вярата дори не споменава.

На това място не може да бъде подминат въпроса за замитането на проблеми под килимите на помещенията на Синодната палата в продължение на много десетилетия. Недостатъчната внимателност от страна на висшия клир би могла да взриви обстановката на човешка безизходица. Самозабравянето и забравянето, че Църквата има за свой Глава Господ Иисус Христос за пореден път ще трябва да се плати с цената на обезсърчаването на вярващи, внасяне на смут и изкушение в душите на членовете на църквата и за пореден път отклоняване от правия път. Интерес за последното имат множество групи от хора. В кратко заключение може да се обобщи, че уникалният шанс, който Бог допуска сега е дотолкова важен, че ако бъде пропуснат, вероятно ще се наложи институцията на Българската православна църква още дълги години да бъде измъчвана и парализирана. Църквата обаче, живата църква, онази която Господ създаде, слава Богу не е от този свят и има начало, но няма край, затова и портите адови не ще u надделеят.

Жалкото е, че душеспасението на верните и на следващите поколения ще бъде затруднено дотолкова, че компромисите, които отново трябва да се допуснат едва ли ще бъдат по-безгрешни или по-богоугодни. Като християни, не губим надеждата, но не може да не се тревожим. Бог да е на помощ, за да се отворят сетивата на неговите чада, защото делата, които предстоят да бъдат сбъднати в следващите месеци ще бъдат голямо изпитание на вярата. Неяснотата и неаргументираността на много уставни разпоредби, както и нечувствителността към евангелските повели биха могли да създадат проблеми в цялата институционалност на Българската православна църква, която едвам ли е била изправена в по-затруднено състояние.

Recht und Religion in Bulgarien | Δίκαιο και θρησκεία στη Βουλγαρία | Law and religion in Bulgaria | Droit et religion en Bulgarie | Hukuk ve din Bulgaristan'da | القانون والدين في بلغاريا | Lov og religion i Bulgarien | Õigus ja religiooni Bulgaaria | Lakija uskonto Bulgariassa | Diritto e Religione in Bulgaria | 法律と宗教ブルガリア | תורה און אמונה אין בולגאַריאַ | Право и религија во Бугарија | Recht en religie in Bulgarije | Rett og religion i Bulgaria | قانون و مذهب در بلغارستان | Prawa i religii w Bułgarii | Direito e religião na Bulgária | Drept şi religie în Bulgaria | Lag och religion i Bulgarien | Права и религије у Бугарској | Právo a náboženstvo v Bulharsku | Zakon in vero v Bolgariji | Derecho y religión en Bulgaria | Právo a náboženství v Bulharsku | Закон і релігія в Болгарії | Jog és vallás Bulgáriában | Закон і рэлігія ў Балгарыі | कानून और धर्म बुल्गारिया में | חוק הדת בבולגריה | Likums un reliģija Bulgārijā | Teisės ir religijos Bulgarijoje | 法律與宗教在保加利亞 | Reg en godsdiens in Bulgarye | 法律与宗教在保加利亚 | Lög og trúarbrögð í Búlgaríu | Sheria na dini katika Bulgaria | Ligji dhe të fesë në Bullgari | Закон и религия в Болгарии |